Житие и битие на Великденските пости


Десет дни вече… постим!

И не само ние, а целият християнски свят, включително и католици, и протестанти.

Ах, тези Великденски пости.

Откъде тръгва обаче традицията с постенето, защо е прието да се пости? Защо в светлината на християнската културна традиция наказанието на тялото чрез глад се адмирира?

Интересно е, че постите не са приумица на модерния свят. Напротив, от древни времена хората постят, дори преди зараждането на християнството или която и да е друга популярна днес религия. И го правят, за да пречистят тялото и духа си, да се отърсят от всичко материално, да се доближат до природата или да открият божествена същност вътре в себе си. 
Християните обаче постят, за да бъдат съпричастни със страданията на Исус, за да възобновят изгубената или позахабена връзка с Бог, за да се покаят, за да покажат, че са готови за саможертва. И това в продължение на 40 дни и 40 нощи, символизиращи времето, което е прекарал Исус в пустинята. Толкова продължават Великденските пости.
Но, ако не сте от най-религиозните хора, гледайте на постите като на разнообразие в хранителните навици. Като самоусъвършенстване. Като лечебен глад. Или като пробен вегетариано-вегански живот.
А истината е, че имате широко поле за експерименти, защото със зеленчуци могат да се приготвят безброй вкусни ястия. Но ето го предизвикателството:

Великденските пости започват с Месни Заговезни и дните до Сирни Заговезни са всъщност подготовката на тялото за същинските пости. На Сирни Заговезни за последно се консумират продукти с животински произход: яйца, мляко и млечни продукти. Не се ядат дори риба и бял хляб.
За щастие списъкът със забраните свършва тук и остават тестени изделия без яйца, макаронови изделия,  зехтин, маслини, олио, варива и соеви продукти, плодове, зеленчуци, мед, захар, сладка и различни мармалади, постни соленки и сладки.
Необходимите белтъчини се набавят от бобовите растения, ядки и семена. Витамините, които се намират в месото, се осигуряват с витамин В12. А запасите от желязо се поддържат с  грах, карфиол, чушки, зеле, коприва, цвекло, лук, киселец, цитрусови плодове и ябълки.
Заместител на калций, който организмът не получава заради липсата млечни продукти, са пълнозърнестия хляб, копривата, бобовите храни, ядки, спанак, сушени плодове.

Ако вече сте толкова изгладнели, че дори започвате да припознавате гъбите като пълноценно червено месо, можете да консумирате риба на Благовещение и Цветница! И после пак постене, защото най-важна е последната седмица - именно Страстната седмица. А два дни от нея се карат само на водичка.
Ако сте тръгнали по пътя на постите или поне на частичното въздържание до Великден… Успех!  Но, ако се отърсим от религиозната символика на постите, в постенето има смисъл. Дори днес диетолозите често препоръчват периоди на т.нар. лечебен глад, в който тялото ни да възстанови силите си и да изчисти вредните токсини. Така че постенето не е загуба на време, а ключ към здравословно балансирания живот.
И ако Ви е омръзнало сами да си готвите: ресторант Hasienda Ви очаква!